Небесен екватор

Какво е небесният екватор?

Ако си представим екватора на Земята продължен навън, докато стигне небето, получаваме небесния екватор. Той разделя небето на северна и южна половина. Точно над полюсите на Земята се намират небесните полюси. Северният небесен полюс е близо до Полярната звезда, затова Полярната звезда изглежда неподвижна, докато небето се върти около нея.

Небесният екватор е наклонен спрямо еклиптиката, пътя на Слънцето, на 23,44 градуса, колкото е наклонена и земната ос. Двете линии се пресичат в пролетната и в есенната точка. Когато Слънцето е там, настъпва равноденствие.

Деклинация: на север или на юг от екватора

Колко далеч на север или на юг от небесния екватор стои дадено небесно тяло, се нарича деклинация. Тя се измерва в градуси, на север положителна, на юг отрицателна. Самият небесен екватор има деклинация 0 градуса, северният небесен полюс — 90 градуса.

• Слънце: при равноденствието то стои на екватора, при слънцестоенето през юни — на 23,44 градуса северно от него, през декември — на 23,44 градуса южно.
• Луна: за малко повече от 27 дни тя се люлее от север на юг и обратно. През 2027 г. в точките на обрат достига малко над 27,5 градуса. В годините на големия обрат на Луната те са малко над 28,7 градуса, последно през 2024 и 2025 г.

Колко високо стои небесният екватор при нас?

Небесният екватор минава като дъга от изток през юг на запад. Височината му над южния хоризонт е 90 градуса минус географската ширина. В Берлин, на 52,5 градуса северна ширина, той стои на 37,5 градуса височина, в Мюнхен — на почти 42 градуса.

Небесно тяло на небесния екватор изгрява точно на изток, залязва точно на запад и стои около дванадесет часа над хоризонта. Колкото по-на север стои то, толкова по-високо минава по небето и толкова по-дълго остава видимо.

Небесният екватор и ходът на Луната

Възходящата и низходящата Луна в сеитбения календар се измерват спрямо небесния екватор. Когато деклинацията на Луната расте, дневната ѝ дъга се издига от ден на ден все по-високо: възходяща Луна. Когато намалява, дъгата става по-полегата: низходяща Луна. Точките на обрат се наричат обрат на Луната.

Отделно от това стоят лунните възли. Те лежат на еклиптиката, там, където Луната я пресича. Биодинамичната практика поставя прибирането на реколтата, присаждането и рязането на цветя във времето на възходящата Луна, а засаждането, пресаждането, резитбата и компоста — в низходящата.

Източници

• Himmelsäquator, Wikipedia
• Deklination (Astronomie), Wikipedia