Антропософия

Какво е антропософия?

Антропософията е мироглед, основан от Рудолф Щайнер около началото на XX век, който самият Щайнер нарича „духовна наука“. Основната ѝ мисъл: духовният и материалният свят са свързани, а човекът може чрез обучено вътрешно възприятие да придобие познание за духовната страна на действителността. От този мироглед произлизат няколко практически движения — валдорфската педагогика, антропософската медицина, определени форми в изкуството и архитектурата — и именно биодинамичното земеделие.

За биодинамиката антропософията е мисловният фон, на който понятията на метода изобщо придобиват смисъл.

Антропософия и биодинамика

Земеделският курс от 1924 г. е приложение на антропософските идеи към земеделието. Това обяснява защо биодинамичният метод съдържа елементи, които надхвърлят обяснимото с естествените науки: понятия като „космически сили“, „образуващи сили“, „етерното“ и „астралното“ или особената роля на определени органи и вещества в препаратите произлизат от тази мисловна рамка. Когато Щайнер описва например кравешкия рог като орган, който „излъчва обратно“ сили, или тора като носител на „аз-заложба“, това са антропософски концепции — не химически или биологични твърдения.

В тази картина препаратите като цяло са „материални носители на духовни сили“: вещества, чрез които подреждащи, живи сили трябва да действат в почвата и растението. Това е вътрешната логика, която отличава биодинамичния метод от чисто веществено земеделие.

Място на антропософията

Важно е едно разграничение, което много практици правят сами: може да се работи биодинамично и методът да се цени заради резултатите си (плодородие на почвата, затворен кръговрат в стопанството, качество на продукцията), без антропософията да се възприема изцяло.