Кравешкият рог: обвивката за рогов тор и рогов кварц

Каква е ролята на кравешкия рог в биодинамиката?

Кравешкият рог е съдът, в който узряват двата препарата за пръскане: роговият тор 500 (кравешки тор, през зимата) и роговият кварц 501 (кварцово брашно, през лятото). И двата дори носят рога в името си. Рогът се напълва, заравя се в почвата и след няколко месеца се изкопава отново; самата обвивка не влиза в приложението, но според биодинамичното разбиране оформя процеса на узряване на съдържанието. Така кравешкият рог е може би най-известният символ на биодинамичния начин на стопанисване изобщо.

Защо точно кравешкият рог?

Обосновката идва от Рудолф Щайнер, от Земеделския курс. Той разбира рога като орган, който задържа силите, освобождаващи се при храносмилането на кравата: „В тази обмяна на веществата се освобождават сили, които се задържат от рогата и копитата и отново се насочват към изграждането на тялото.“ Кравата значи не „излъчва“ силите си навън, а чрез рогата и копитата ги задържа обратно в организма.

Именно това задържащо свойство прави според Щайнер рога идеалния съд: ако торът се постави в рога и рогът се зарови през зимата, „и силите, освобождаващи се в процесите на обмяната на веществата, ще се засилят и ще бъдат излъчени обратно в тора“. Това е противоположният полюс на еленовите рога, които според Щайнер отдават сили и са свързани с космическата среда на Земята — затова за препарата бял равнец 502 се използва еленов пикочен мехур, а не кравешки рог.

Един рог за два противоположни полюса

Забележително е, че един и същ орган побира два полярни препарата. Роговият тор 500 узрява в почвата през зимата, когато според биодинамичната представа Земята „вдишва“ и поема космически сили — той принадлежи към влажната земна сфера. Роговият кварц 501 узрява през лятото, изложен на силите на лятното слънце — той принадлежи към сферата на светлината. Така кравешкият рог е съдът, който може да побере и двата полюса — земя и светлина, зима и лято.

Кои рога са подходящи?

Използват се добре оформени, неповредени рога от крави, които са се отелвали многократно. Такива рога се познават по „пръстените от отелванията“ — стеснения в основата на рога, които се образуват с началото на млекообразуването след отелване, защото тогава рогът расте по-малко на дебелина и повече на дължина. Кравешкият рог е сравнително тежък, с дебели стени и повече или по-малко спираловидно усукан до плътния връх; костният стълб е къс и пронизан с кухини.

Неподходящи са рогата на бици и волове: те нямат пръстени, тънкостенни са, преминават право и конусовидно към върха, а костният им стълб изпълва почти целия рог. Негодни са също варени, деформирани или повредени рога — рогът, както всички обвивки за препарати, трябва да остане „в живото“ и да не бъде денатуриран.

Набавяне и поддръжка

Рогата по възможност трябва да са от местни крави от биологично отглеждане; рога от конвенционални стопанства се избягват заради различното хранене и отглеждане. Ако рогата могат да се намерят само с костния стълб, той се отделя без усилие след пет до четиринадесет дни (в найлонов чувал на слънце, под слама или в компостната купчина).

Поради намаляващия брой крави и нарастващата безрогост при кравите (генетична безрогост, обезрогяване) като заместител се правят опити с копитата на женски животни, които в непубликувани опити (напр. Th. Dewes) засега също са се оказали подходящи — копитата се заравят по двойки с отворите един срещу друг.

Повторна употреба

Рог за рогов тор може да се използва три до пет пъти, докато е само леко повреден; силно изгнилите рога се подменят. За рогов кварц рогът обикновено се използва само веднъж. Изхабените рога се раздробяват трудно; поставени в ямата за засаждане на дървета или храсти, те са дълготраен източник на храна за почвения живот. Една и съща яма за препарати може да се използва многократно.