Препарат от резене

Какво е препаратът от резене?

Препаратът от резене е специално биодинамично средство на основата на резене (Foeniculum vulgare). Приготвя се като чай, отвара или тинктура и тук-там се използва в обора, при грижата за животните или при обработката на рани във фермата. Той не принадлежи към класическия канон на Щайнер за биодинамичните препарати (500–508) и не е вписан като самостоятелен препарат нито в стандарта Demeter, нито в основните трудове за практиката с препаратите (Вистингхаузен, Стапунг, Масон).

Затова названието „препарат от резене“ се използва в биодинамичните среди непоследователно — понякога за извлек, понякога за хомеопатично стрито вещество, понякога за съставка в билкова смес.

Произход и употреба

Резенето има дълга традиция в европейската практика с лечебни растения — преди всичко като средство, което подпомага храносмилането при хората и животните. В биодинамичната традиция на фермите то се среща от време на време:

• като добавка за стадото в животновъдството (млечен добитък, птици) за регулиране на храносмилането
• като промивка при обработката на рани по животните
• като помощна съставка в собственоръчно приготвени билкови смеси за стадото, подобно на билковите дялове в старите обработки за обора
• в хомеопатично стриване като съставка на определени биодинамично-антропософски лекарствени средства

Обработка

Стандартизирано биодинамично приготвяне няма. Обичайни форми:

• чай от сушени плодове на резене — като съставка на билкови смеси за обора
• прясна растителна маса като примес в оборския тор или компоста за ароматизиране и укрепване на стадото
• мацерация в алкохол като тинктура — по-скоро в антропософската практика с лекарствени средства, отколкото в самата ферма

При всяка форма важи: биодинамичната употреба разбира резенето като помощна билкова съставка, не като целенасочен препарат за пръскане в смисъла на логиката 502–507.

Място в канона и в практиката

Препаратът от резене е допълнителна възможност за фермите, които работят с билкови извлеци при отглеждането на животни — и с това е по-скоро част от една по-широка биодинамично-антропософска традиция на лечебните растения, отколкото от практиката с препаратите в тесния смисъл.