Компостни препарати от 502 до 507

Какво са компостните препарати?

Компостните препарати са шест биодинамични препарата с номера от 502 до 507. За разлика от двата препарата за пръскане те не се пръскат върху почвата или растенията, а се влагат в компоста, оборския тор, течния тор и другите стопански торове. Там според биодинамичното разбиране те насочват процеса на гниене и оформят качеството на готовия компост. Затова ги наричат още препарати за добавяне към тора или торови препарати.

Решаващото е, че шестте препарата действат като единен ансамбъл. Рудолф Щайнер ги въвежда заедно в Земеделския курс (5-а лекция, GA 327) с една обща мисъл — торът не трябва да се „подобрява“ с минерални добавки, а да бъде снабден с живи сили, които да го направят способен „да внесе в земята съответната жизненост“. Затова компостните препарати по правило винаги се прилагат заедно; единственото изключение е течната валериана, която се внася последна по повърхността.

Шестте препарата накратко

Всеки препарат е свързан с едно лечебно растение, с една животинска обвивка (с изключение на копривата и валерианата) и според Щайнер с определен процес на веществата:

Това свързване следва характеристиката на Щайнер в 5-ата лекция.

Защо шест препарата — и защо точно тези растения?

Щайнер избира пет лечебни растения (бял равнец, лайка, коприва, дъбова кора, глухарче) и ги допълва накрая с валерианата. Всяко растение представя способността да води определено вещество „в живото“: белият равнец — сярата в съчетание с калия, лайката — калция, копривата — освен това желязото, дъбовата кора — калция в особено „идеална“ структура срещу буйната склонност към болести, глухарчето — силициевата киселина, а валерианата накрая — топлината чрез връзката с фосфора. Така шестте препарата обхващат спектър, който засяга основните процеси на гниенето, свързването на азота, здравето на растенията и усвояването на силициевата киселина.

Щайнер смята петте твърди растения за почти незаменими — за копривата той изрично казва, че за нея „едва ли в друг растителен вид“ би се намерил заместител. При нужда растенията могат да се използват и като сушена дрога.

Обединяващата мисъл на Щайнер

При всичките шест препарата Щайнер следва един и същ принцип: „да се остане в живото“ и да не се „навлиза в неорганичната химия“. Белият равнец подрежда сярата с калия, лайката преработва калция и прави тора „по-устойчив по отношение на азота“, копривата го прави „вътрешно чувствителен“ и „разумен“, дъбовата кора действа с калция си срещу болестите по растенията, глухарчето предава силициевата киселина, валерианата — топлината.

Щайнер говори за „тайна алхимия“ в органичния процес, която например може да превърне калия и варта в азот под влиянието на водорода — образ за живите превръщания, които препаратите трябва да подтикнат. Неговият извод в 5-ата лекция: „В бъдеще един тор, вместо да се обработва с химически дреболии, трябва да се обработва с бял равнец, с лайка, с коприва, с дъбова кора и с глухарче“ — и с валерианата като шеста съставка. По-късно Еренфрид Пфайфер обобщава цялостното действие на редицата 502–507 като общо укрепване на растенията в растежа им.

Приготвяне накратко

Твърдите препарати следват обща основна схема: цветове на лечебни растения (при дъбовата кора — кората, при копривата — цялото растение) се събират, пълнят се в съответната животинска обвивка и за един сезон се поверяват на земята — белият равнец през лятото и зимата, лайката и глухарчето през зимата, дъбовата кора през есента и зимата в течаща вода, копривата цяла година без обвивка, заобиколена само с торф. През пролетта се изваждат, сушат се и се съхраняват поотделно. Валерианата се приготвя като ферментирал сок от цветовете. Подробности в отделните статии; приготвянето е задължително уредено в стандарта Demeter.

Приложение

Петте твърди препарата (502–506) се поставят като малки бучици в пробити дупки в компостната купчина или в купата оборски тор; течната валериана (507) се разрежда и се пръска или полива отгоре. Една серия се състои от по една порция от всеки препарат (около един кубичен сантиметър, при валерианата — два до три) и стига за около десет кубични метра твърд тор или до 20 m³ течен тор или торова течност. Внасят се веднага щом се появи органично вещество — възможно най-рано и повторно след преобръщане или препомпване. Препаратите се съхраняват отделно един от друг, всеки заобиколен с торф или необработени кокосови влакна, на хладно и защитени от замръзване (вж. Съхранение на препаратите).

За стопанства, които нямат отделните препарати, има комбиниран препарат — изсушена смес, приготвена от компостните препарати с кравешки тор. Фладеният препарат на Мария Тун и регулаторът на гниенето „Mäusdorfer Rottelenker“ засилват действието на компостните препарати върху площта или насочват гниенето.

Действие

Според биодинамичното разбиране компостните препарати управляват гниенето, стабилизират азотния баланс, подобряват образуването на хумус и допринасят за здравето на растенията. В дългосрочния опит с торене в Дармщат препаратите и угнилият тор подпомагат съдържанието на хумус и биологичната активност на почвата.