Напред
Dyynaот PräparatekisteDyyna от Präparatekiste

Защо два лунни календара показват различни съзвездия

Два календара, един ден, две различни данни. Откъде идва разликата, какво общо има прецесията и как за тридесет секунди да разпознаете коя система е пред вас.

На масата има два лунни календара. За един и същи ден единият казва ден лист, другият – ден цвят. Това не е печатна грешка: двата изчисляват с различно небе.

Въпросът идва при нас всяка пролет, когато сеитбата не търпи отлагане, а календарите си противоречат: кой е верният? От него зависи практическо решение – дали днес в земята ще отиде салата, или алабаш. Отговорът се крие в астрономията, а не в биодинамиката, и е приятно ясен. В края на текста ще знаете откъде идва разликата и как за секунди да разпознаете коя система е пред вас.

Две системи, едно небе

Който говори за положението на Луната, има предвид едно от двете неща. В ежедневието те се бъркат.

Зодиакалните знаци. Изчислителна мрежа: дванадесет отрязъка от точно 30 градуса, разположени по еклиптиката и закрепени в пролетната точка. Чисто, равномерно, удобно за календар. Цената: отрязъците носят имената на съзвездия, но вече не съвпадат с тях.

Съзвездията. Действителните групи звезди на небето. Те са с различна ширина, защото звездите не се съобразяват с линии на мрежа. По еклиптиката заемат между дванадесет и четиридесет градуса. Луната прави оборота си за 27,32 дни – през Везни минава за малко над ден, за Дева ѝ трябват три дни и половина.

Календар, който използва първата система, и календар, който използва втората, стигат в много дни от годината до различни данни. И двата изчисляват правилно. Те отговарят на различни въпроси.

Прецесията: защо двете системи са се разминали

Преди около две хиляди години знаците и съзвездията все още до голяма степен съвпадали. Тогава е зададена мрежата. Оттогава земната ос продължава да се люлее – това е прецесията, с период от около 25 920 години. За ширината на един знак ѝ трябват приблизително 2160 години.

Резултатът: пролетната точка, на която виси мрежата на знаците, днес вече лежи в началото на съзвездието Риби, а не в съзвездието Овен. Между знак и съзвездие междувременно има почти цяла ширина на знак.

За практиката превръщането в дни е по-нагледно, отколкото в градуси: Луната напредва всеки ден с около тринадесет градуса. Изместване от малко под тридесет градуса отговаря значи на около два календарни дни. Денят корен, който календар на знаците посочва за петък, в календар на съзвездията е по-близо до сряда.

Какво е изчислявала Мария Тун

За биодинамичната практика въпросът за системата е решен. Мария Тун (1922–2012) изрично избира действителното небе. Нейните дни за сеитба се отнасят до видимите съзвездия в истинския им, неравен обхват – нито до мрежата на знаците, нито до сидеричния зодиак на индийската астрология. За основа на изчисленията служат астрономически ефемериди – същите данни, с които работи всяка обсерватория.

Пътят дотам минава през лехата. От средата на 50-те години Тун залага в земята си край Марбург опити с парцели и повторения. При репичките тя открива четири повтарящи се типа растеж, които нарича коренов, листен, цветен и плоден или семенен тип. Растенията превключват на интервал от два до три дни. При сравнението с астрономическите позиции тя намира ритъм, който съответства на това: преминаването на Луната от едно съзвездие в следващото. През 1963 г. излиза първият ѝ календар с дни за сеитба, който днес се издава на около двадесет езика.

Четирите тригона

Тун свързва всеки три съзвездия с един елемент и всеки елемент с една част от растението. Това съответствие е ядрото на системата:

  • Земя → ден корен. Телец, Дева, Козирог. За морков, червено цвекло, картоф, репичка.
  • Вода → ден лист. Рак, Скорпион, Риби. За салата, зеле, спанак, листни билки.
  • Светлина → ден цвят. Близнаци, Везни, Водолей. За цветя, броколи, карфиол.
  • Топлина → ден плод. Овен, Лъв, Стрелец. За домат, боб, тиква, зърнени култури, плодове.

Тъй като съзвездията са неравно широки, растителните дни са неравно дълги. Ден плод от три дни и половина и ден цвят от малко над един ден стоят в един и същи месец един до друг. Точно в това е основното твърдение на системата: тя следва небето, линийката тук няма думата.

Защо два календара посочват различни дни

Три причини, в този ред:

Първо, изборът на система. Най-известният представител на изчислението по знаци е „Vom richtigen Zeitpunkt“ на Йохана Паунгер и Томас Попе – там в основата стои твърдото деление на тридесет градуса. При прелистване разликата почти не се забелязва, защото двата типа календари използват едни и същи символи и едни и същи понятия. Разликата е в основата на изчислението, представянето е еднакво.

Второ, границите. В средата на широко съзвездие двете системи често попадат в един и същи елемент, защото знак и съзвездие се застъпват. На преходите се преобръща. Който се чуди на някакво противоречие, почти винаги го намира в ден на смяна – това е първото място, където да проверите.

Трето, часът. Смяната на съзвездието се пада в определен момент от денонощието. Дали един календар отнася смяната в 21 ч. още към текущия или вече към следващия ден, е редакционно решение. При календарите, които се разпространяват в няколко държави, се добавя и часовата зона.

Как за тридесет секунди да разпознаете коя система е пред вас

На корицата това рядко пише. Тези четири проверки са достатъчни:

  1. Различни ли са по дължина отрязъците на съзвездията? Пребройте в календара на един месец колко дни се падат на един знак. Ако има блокове от един ден и блокове от три до четири дни, календарът изчислява със съзвездия. Ако всички блокове са еднакво дълги, в основата стои мрежата от тридесет градуса.
  2. Сменя ли се положението на Луната в определени часове? Календарите на съзвездията обикновено посочват смяната с час, защото тя не се пада в полунощ. Календарите на знаците по-често работят на цели дни.
  3. Посочен ли е източник в издателските данни? Формулировки като „по астрономически ефемериди“ или препратка към „Astronomische Grundlagen für den Kalender“ насочват към изчисление по съзвездия.
  4. Контролната проверка на небето. Най-надеждната проверка отнема минута: вижте в някое показване на съзвездията къде действително стои Луната днес и сравнете с данните в календара. Ако се различават с около два дни, в ръцете ви е календар на знаците.

Бележка за употребата на думите, която внася объркване: разграничението между „астрономически“ и „астрологически“ календари често се представя така, сякаш в него е решаващата разлика. То не стига. И двата типа календари приемат, че Луната и зодиакът въздействат с определени сили върху растението – разликата е в основата на изчислението, изходното допускане е едно и също. Понятието „астрономически“ описва значи основата на изчислението и нищо повече.

Змиеносец: съзвездието, което никое правило не познава

Тук става неудобно. Според валидните днес граници на съзвездията на Международния астрономически съюз еклиптиката минава през тринадесет съзвездия, а не през дванадесет. Тринадесетото е Змиеносец, Ophiuchus, и лежи между Скорпион и Стрелец.

Луната се отклонява от еклиптиката най-много с около пет градуса. Значи тя редовно минава през това съзвездие – няколко пъти в годината, всеки път за около един ден.

В класическите правила то не се среща. Причината е историческа: вавилонският ред е сведен до дванадесет отрязъка, съответстващи на дванадесетте лунни цикъла в годината, и при това Змиеносец отпада. И календарът на Тун не го посочва. Системите с дванадесет съзвездия запълват празнината, като разширяват съседите Скорпион и Стрелец до общата им граница.

За тези дни следователно няма предадено съответствие, има само договореност. Който иска да знае къде действително стои Луната в конкретен ден и колко се разминават в момента двете системи, ще намери в Himmelsuhr изображение, което наслагва двата пръстена един върху друг (на немски) – отвън границите на съзвездията според МАС, отвътре тропическите полета от тридесет градуса. Змиеносец там се вижда и не е мълчаливо разделен между съседите.

Какво означава това за работата с препаратите

По-малко, отколкото дебатът кара да се мисли. Въпросът за съзвездията засяга преди всичко сеитбата и грижите за растенията, защото там решава към коя част от растението е насочена работата.

При разнасянето на препаратите на преден план са други критерии: часът от деня, времето, температурата и влажността на почвата, както и обичайната практика роговият тор да се разнася следобед при низходяща Луна, а роговият кварц – рано сутрин. Тези критерии не се засягат от въпроса за знаците и съзвездията. Който отчита и съзвездието, печели фина настройка, която не изключва нито един ден. Добър срок за разнасяне при подходящо време надделява над лош срок в правилния тригон.

Накратко

  • Зодиакалните знаци са мрежа от дванадесет еднакво големи отрязъка, закрепена в пролетната точка.
  • Съзвездията са действителните групи звезди, широки от дванадесет до четиридесет градуса, през които Луната минава за един до три дни и половина.
  • Прецесията е разместила двете системи с почти една ширина на знак – при Луната това отговаря на около два календарни дни.
  • Дните за сеитба на Тун следват съзвездията. Календарите на знаците като „Vom richtigen Zeitpunkt“ следват мрежата.
  • Змиеносец лежи на еклиптиката, но системите с дванадесет дяла не го посочват.
  • По-важно от избора на система е да останете при една система и да записвате собствените си резултати.

За по-нататъшна работа

  • Нашият календар за сеитба – растителни дни, времеви прозорци за препаратите и работата за месеца, изчислени за вашето място.
  • Himmelsuhr – лунна фаза и съзвездие за всеки ден според границите на МАС, а също пълнолуние и новолуние с точност до минута, апогей, перигей, лунни възли и затъмнения. Полезно за контролна проверка, когато два календара си противоречат.
  • Мария Тун, „Aussaattage“ – самият календар, всяка година ново издание в издателство Thun-Verlag. Източникът, на който се позовава работата със съзвездията в немскоезичните страни.

И ако следващия път два календара твърдят различни неща: проверете дали денят не е ден на смяна. В повечето случаи това обяснява всичко.