Препарат коприва 504

Какво представлява препаратът коприва (504)?

Препаратът коприва (504) е третият от шестте компостни препарата и единственият, който се приготвя без животинска обвивка: цялото цъфтящо растение (Urtica dioica), обградено само със слой торф, се заравя в почвата за цяла година. Добавя се към компоста и оборския тор в съвсем малко количество и според биодинамичното разбиране трябва да ги направи „вътрешно чувствителни“ и „разумни“ — така че торът да задържа азота и да не се разлага по неправилен начин.

Щайнер отрежда на препарата коприва особено място. Копривата била „най-голямата благодетелка на растежа на растенията“ и трудно можела да бъде заменена с друго растение — единственият случай, за който той казва в петата лекция, че заместител „едва ли ще се намери по същия начин в друг растителен вид“.

Копривата като растение

Голямата коприва расте в полусянка между храсти, под дървета и особено там, където има излишък на азот; ако се разкопае мястото, където расте, се открива тъмна, рохкава, богата на хумус пръст. Изправена достига до 1,50 м височина, със здраво, влакнесто, четириръбесто стъбло и назъбени, сърцевидно заострени листа. Цветът на двудомното растение е незабележим и гроздовиден. Листата носят фини парещи власинки със силифицирано връхче, което при допир се отчупва и освобождава парещ клетъчен сок.

Силната ѝ, широко разклонена коренова система образува според изследвания на корените едно от най-гъстите прораствания на почвата, които са наблюдавани. Чрез коренището копривата образува широки туфи. В биодинамиката тя се смята за растение, което е от полза за почвата, растенията, животните и човека: подобрява структурата на почвата, отнема излишните въздействия на желязото и азота и като извлек (течен тор от коприва) е широко разпространено средство за укрепване на растенията.

Характеристиката на Щайнер в Земеделския курс

В петата лекция на Земеделския курс Щайнер особено подчертава копривата: тя била „универсален юначага, може неимоверно много“. Подобно на беления равнец и лайката тя носела в себе си сярата, която „навсякъде подрежда и преработва духовното“, но освен това „отвеждала калий и калций в своите излъчвания и течения“ и притежавала „още един вид железни излъчвания, които са почти толкова благоприятни за хода на природата, колкото нашите собствени железни излъчвания в кръвта“. Оттук и прочутият му образ: копривата „всъщност би трябвало да расте около сърцето на хората“, защото по своята вътрешна организация била „подобна на онова, което е сърцето в човешкия организъм“.

Примесен, препаратът правел тора „вътрешно чувствителен“, така че той „да не допуска нещо да се разлага по неправилен начин и … да отделя азота“. Щайнер говори за „проникване с разум“ на почвата чрез Urtica dioica — торът ставал способен „да направи разумна и земята, в която сега се внася“, така че тя да се индивидуализира спрямо растенията, които се искат в съответния случай. В отговорите на въпросите Щайнер уточнява, че се има предвид многогодишната Urtica dioica и че при стръковете могат да се използват и листата — цялото цъфтящо растение без корена.

Защо няма животинска обвивка?

За разлика от останалите компостни препарати копривата не се нуждае от обвивка от орган. Щайнер я оставя просто да бъде заровена в земята „без пикочен мехур от елен, без говежди черва“, но добавя „лек слой от … торфен прах“, „така че да е малко отделена от непосредствената пръст“. Така препаратът е поверен непосредствено на земния процес — в съзвучие с образа на Щайнер за копривата като растение, особено сродно със земното. Торфеният слой отделя гниещата маса от минералната почва и регулира влагата.

Приготвяне стъпка по стъпка

Събиране. Голямата коприва се събира в началото на цъфтежа (в Централна Европа обикновено през юни). Началото на цъфтежа се познава в безветрие по това, че при горещо време мъжките цветове се пукат и отделят малки облачета прашец. Рано сутрин се коси с коса непосредствено над земята и растенията се оставят да повехнат до следобеда.

Заравяне с торф. Изкопава се яма (както при другите препарати, без застояване на вода). Повехналата коприва се опакова така, че отстрани и отгоре да е обградена с най-малко 5 см торф, преди изкопаната пръст да се върне отгоре. Доказали са се снопове, едроплетен чувал или дървена каса без дъно, която се обгражда с торф и се пълни с плътно натъпкана коприва.

Една година в почвата. Цяла година — през зимата и лятото — растенията остават в земята, преди ямата да бъде отворена отново. Силно изгнилата коприва лежи тогава в тъмен, плътен, сравнително тънък слой.

Изваждане. При изваждането торфеният слой се сваля внимателно и готовият, раздробен препарат се прехвърля в предвидения съд. Празната яма веднага отново се облицова с торф и се пълни с прясно окосена коприва; тя служи години наред за същата цел.

Количества и нужда

На хектар Вистингхаузен смята около 500 г прясна или 50–100 г сушена коприва. За стопанство от 20–30 ха стигат около 10–20 кг прясна коприва и ¼–½ бала торф. Тъй като препаратът се използва в изобилие и трябва да се прилага щедро, препоръчва се да се приготви по-голямо количество. Една готова порция — както при другите твърди компостни препарати — е само 1–2 см³.

Действие в компоста

Според Щайнер препаратът коприва е „субстанциалност с огромно действие“, която прави тора „разумен“: той става способен да задържа азота и да избягва неправилното разлагане и пренася този ред върху земята. В биодинамичната традиция 504 се смята за препарата, който привежда в равновесие процесите на желязото, калия и азота и придава на тора „чувствителност“. Еренфрид Пфайфер отнася компостните препарати като цяло към укрепването на растежа.

За стопанствата с Demeter използването на компостните препарати е задължително (вж. сертификация по стандарта Demeter).

Приложение

Препаратът коприва се внася заедно с останалите компостни препарати като малки бучици в компостния куп или в купа с оборски тор. Петте твърди препарата (502–506) и течната валериана (507) образуват серия, която действа заедно; една порция стига за около десет кубически метра тор. От препарата коприва може да се прилага в изобилие.