Препарат лайка 503

Какво е препаратът лайка (503)?

Препаратът лайка (503) е вторият от шестте компостни препарата. Приготвя се от цветните кошнички на истинската (аптечна) лайка (Matricaria chamomilla), узрели в говеждо черво, и се добавя към компоста в съвсем малко количество. Според биодинамичното разбиране той преработва калция и регулира азота — трябва да направи тора „по-устойчив по отношение на азота“ и най-вече да даде по-здрави растения.

Докато препаратът бял равнец (502) според Щайнер действа предимно в калиевия процес, лайката е специализирана в калция. Двата препарата принадлежат към един и същ ансамбъл от добавки към тора и се прилагат заедно. В редицата 503 е препаратът, който трябва да подреди калциевия баланс и да държи „вредните фруктифициращи въздействия“ далеч от растението.

Лайката като растение

Истинската лайка покълва на светлина и обикновено е едногодишна. Уплътнените, заилени почви ѝ предлагат най-добри условия за покълване, защото в тях капилярната вода се издига до повърхността. От поникналите растения израства гъст храст с пересто нарязани листа и силно разклонени стъбла, които на върховете си образуват жълта кошничка с бял венец от езичести цветове и характерния аромат. Цъфти от началото до края на лятото и може да се появява масово. С фината си, широко разпростряна коренова система тя разбива уплътненията и внася структура в горния почвен слой.

Важно е определянето на вида: използва се истинската лайка, която се разпознава по кухото цветно легло и по особения си силен аромат — а не подобната на вид градинска лайка, която според Щайнер „не става за употреба“. Правилната е лайката, която расте диво край пътищата и железопътните линии и от която се прави и чай от лайка.

Характеристиката на Щайнер в Земеделския курс

В петата лекция от Земеделския курс Щайнер поставя лайката непосредствено до белия равнец. И тя съдържала сяра, „разпределена в хомеопатична доза“, но „в друго количество, защото трябва да преработва и калций“. Разликата била в процеса: „Белият равнец развива серната си сила предимно в процеса на образуване на калий … Лайката обаче преработва към това калция“, а с това именно онова, „което по същество може да допринесе да се изключат от растението онези вредни фруктифициращи въздействия, растението да се запази здраво“.

За разлика от белия равнец, при лайката „пикочният мехур е почти без значение“, а „по-голямо значение има веществото на чревните стени“. От това произлиза обвивката: вместо мехур се използват черва от говеда. Щайнер бил убеден, че така се получава „тор, който, първо, отново е по-устойчив по отношение на азота от друг тор“, който освен това „[съживява] земята така, че тя може да въздейства по извънредно стимулиращ начин върху растежа на растенията“ — и който дава „преди всичко по-здрави растения“.

Защо говеждо черво?

Процесът между бъбрека и пикочния мехур, който е от значение при препарата бял равнец, при лайката не играе роля. Тук решаващо е веществото на чревната стена — органът, в който храносмилането влиза в най-интензивен допир с приетото растение. Използва се тънкото черво (йеюнум и илеум) на кравата; според указания от практиката (Йорг Шпрангер) е подходяща и първата, спирално навита част на дебелото черво. Готовият препарат зимува в червото в почвата, леко се разлага, но запазва характерния си аромат.

Приготвяне стъпка по стъпка

Набавяне и подготовка на червата. Червата трябва по възможност да са от клане в собственото стопанство. Тъй като датата на клане рядко съвпада с преработката, те се изстискват, без да се мият и без да се обръщат, надуват се с помпа, завързват се, сушат се под навес или на слънце и се съхраняват защитени от насекоми (здрава торба или алуминиева кутия, малко етерично масло срещу молци). Не се замразяват.

Бране на цветовете на лайката. Цветните кошнички се берат в разцъфваща фаза, сутрин при слънчево време, а при по-големи количества още в началото на цъфтежа (около края на май). Добре се е доказало малко гребло за бране („гребен за лайка“). Цветовете се сушат на рамка, опъната с марля, или на хартия на проветриво място на сянка и до есента се съхраняват в торбички.

Пълнене на „наденици“. От края на септември до средата на октомври изсушените цветове се навлажняват с чай от пресни растения лайка или от сухи цветове и се натъпкват плътно в парчета черво с дължина 20–50 см — като при пълнене на наденица, през фуния и тръба за пълнене. Единият край се завързва предварително, а накрая другият се затваря с примка за окачване. Надениците се сушат няколко дни, за да се затвори здраво чревната обвивка; ако се заровят пресни, обвивката изгнива твърде бързо и привлича животни.

Заравяне за зимата. И препаратът лайка се заравя през есента и остава в почвата през зимата. Щайнер отдавал особено значение на мястото: възможно най-богата на хумус почва, на място, „където снегът остава да лежи по-дълго време“ и слънцето го огрява — за да въздействат „възможно най-добре космично-астралните влияния“. Като защитна обвивка срещу мишки и лисици служат бъз, решетка от летви или две глинени саксии, поставени с отворите една срещу друга.

Изваждане през пролетта. Около Великден до края на април надениците внимателно се изкопават, обвивката се разрязва, съдържанието се изважда, натрошава се и бързо се изсушава на проветриво място на сянка. Остатъците от обвивката с полепналата по тях лайка и пръст също още действат като препарат и се използват в торова течност, течен тор или компостни купчини.

Количества и нужди

На хектар торена площ Вистингхаузен изчислява около 250 г пресни или 25–50 г сухи цветове на лайка. За стопанство от 20–30 ха стигат около 4–5 кг пресни или ½–1 кг сухи цветове и 1–2 м средно черво. Опитът показва, че препаратът лайка „все не стига“ — заслужава си да се приготви в изобилие. Една готова порция е само 1–2 см³.

Действие в компоста

Според Щайнер препаратът лайка прави тора „по-устойчив по отношение на азота от друг тор“ и съживява земята „по извънредно стимулиращ начин“ — но преди всичко с него се получават „по-здрави растения“. В биодинамичната традиция 503 се смята за препарата, който подрежда калциевия баланс и стабилизира процеса на разлагане. Еренфрид Пфайфер отнася компостните препарати 502–507 като цяло към укрепването на растежа на растенията.

За стопанствата Demeter прилагането е задължително (вж. сертификация по стандарта Demeter).

Прилагане

Както останалите компостни препарати, 503 се поставя като малко топче в пробит отвор в компостната купчина и се прилага като серия заедно с другите пет (502, 504, 505, 506 и течния препарат валериана 507). Една порция стига за около десет кубични метра тор. Съхранява се отделно, в торф или кокосови влакна, на хладно и защитено от замръзване (вж. съхранение на препаратите).