Препарат валериана 507

Какво е препаратът валериана (507)?

Препаратът валериана (507) е шестият и последен от компостните препарати и единственият течен: ферментирал извлек от цветовете на лечебната валериана (Valeriana officinalis). Силно разреден, той се пръска върху вече обработения с препарати компост или тор. Според биодинамичното разбиране той подбужда тора да се отнася „по правилния начин“ към фосфорната субстанция и според разпространената традиция полага „топлинна обвивка“ върху купата с тор.

В ансамбъла на шестте препарата валерианата е завършекът: докато петте твърди препарата (502–506) се внасят в купата, валерианата се разпределя последна по повърхността — „затоплящата“ мантия на серията.

Валерианата като растение

Лечебната валериана е многогодишно тревисто растение, което през юни расте в крайречни низини, по влажни горски окрайнини, край канавки или по склонове с извори. От широката червено-зелена розетка от листа бързо израства кух, набразден и ръбест цветен стрък, висок до два метра, който образува щитовидно съцветие от бели до виолетово-бели тръбести цветове със сладък, лепкав сок с характерен аромат, привличащ много насекоми. Предпочита полусянка и влажна, варовита почва, разпространява се чрез коренища и семена и след няколко години често сменя мястото си.

В биодинамиката валерианата се смята за „растение на топлината“: топлината, събрана в цветната кошничка, известният успокояващ екстракт от корена — и двете се тълкуват като израз на топлинен процес, свързан с фосфора (фосфорът участва в аденозинтрифосфата при поемането и отдаването на енергия).

Характеристиката на Щайнер в Земеделския курс

В петата лекция от Земеделския курс Щайнер добавя валерианата като шесто средство: „Ако човек се пребори със себе си още веднъж и преди да използва така приготвения тор, изстиска цветовете на Valeriana officinalis, на валерианата, и разреди много силно това, което изстиска … тогава, като внесе в тора по един съвсем фин начин този разреден сок от цвета на валерианата, той може да предизвика в него особено онова, което го подбужда да се отнася по правилния начин към това, което наричаме фосфорна субстанция.“ Едва с тези „шест съставки“ — бял равнец, лайка, коприва, дъбова кора, глухарче и валериана — може да се приготви „съвсем превъзходен тор“ от торова течност, оборски тор или компост.

Приготвяне стъпка по стъпка

Бране на цветовете. Току-що разцъфналите съцветия се берат сутрин; на всяко място няколко се оставят за насекомите. По-големи количества не бива да стоят дълго в съда за бране, защото бързо се затоплят.

Извличане на сока. Цветовете се нарязват ситно или се смилат и се изстискват, за да се получи чистият сок от цветовете — например с месомелачка, приставка за сокоизстисквачка или преса за плодове. Друг начин: цветовете се напръскват с малко дъждовна или кладенчова вода, оставят се през нощта и на следващия ден се изстискват. Джибрите, накиснати за един ден и изстискани отново, дават използваемо второ качество.

Ферментация. Зеленият до кафеникав като кафе сок се прецежда, налива се в бутилки или стъкленици и се затваря с гумено капаче или ферментационна клапа — газовете трябва да излизат, а въздух не бива да влиза. Липсата на въздух насърчава желаната ферментация. Едва след около шест седмици съдът се затваря плътно (ако се запуши веднага, газовете от ферментацията могат да го пръснат). Узрелият сок трябва да е кафеникавочервен (като кафе) и да мирише силно и хармонично, плодово-кисело — не на гнило или на торова течност.

Грижа. Ако отгоре се образува ципа от дрожди, а отдолу загниваща утайка, съдържанието без утайката се прелива през фино сито в чист съд и се затваря плътно. Загнилите съдове не се унищожават, а се изсипват в брезовата яма, компоста, торовия канал или ямата за течен тор — препаратът остава действащ. Вистингхаузен отбелязва, че загниването често може да се избегне (според опит, който не е проверен статистически), ако при брането и преработката се избягват дните лист и се предпочитат дните цвят (вижте дни за сеитба и зодиакалните съзвездия).

Съхранение

Препаратът валериана се съхранява в затворени стъклени съдове на хладно, сухо и без замръзване в тъмно помещение. При съхранение той узрява и може да се използва няколко години, докато запазва аромата си. За разлика от твърдите компостни препарати, които се съхраняват в торф, валерианата остава в тъмната бутилка (вижте съхранение на препаратите).

Количества и нужди

За стопанство от 20–30 ha стигат около 2–3 kg пресни цветове на валериана, които след изстискване дават около един литър сок. Една готова порция е 2–3 cm³ — тоест малко повече, отколкото при твърдите компостни препарати. Една серия от шестте препарата съдържа по 1 cm³ от петте твърди плюс 2 cm³ валериана.

Действие в компоста

Според Щайнер разреденият сок от валериана подбужда тора да се отнася правилно към фосфорната субстанция. В биодинамичната традиция 507 се смята за „препарат на топлината“: напръскан върху купата с тор, той ѝ дава защитна топлинна обвивка и насърчава почвения живот, между другото и дъждовните червеи; приписва му се и защитно действие срещу слана, например по време на цъфтежа на овощните дървета.

За стопанствата по Demeter прилагането на компостните препарати е задължително (вижте сертификация по стандарта Demeter).

Прилагане

Валерианата се използва като завършек на работата с препаратите: силно разредена (с топла вода), кратко разбъркана и напръскана върху обработения с препарати компост, купата с тор или течния тор — например с лейка, метла от клонки или гръбна пръскачка. Тя допълва петте твърди препарата до пълна серия. Освен при грижата за тора разредената валериана понякога се пръска и директно напролет и по време на цъфтежа на овощните дървета като топлинен импулс и защита от слана.