Оборският тор в биодинамиката

За какво става дума?

В биодинамичната практика оборският тор е основното органично торене от стопанството — органичните изпражнения на селскостопанските животни, смесени с постеля, компостирани и върнати на площите. Според биодинамичното разбиране той е веществената връзка между животното, почвата и растението и така е опора на стопанството като организъм.

В практическия език думите „тор“ и „оборски тор“ се припокриват; в професионалния език обикновено се използват като равнозначни. Разграничава се преди всичко по вида на животното и по формата на съхранение.

Видове тор според животното

Кравешкият тор е най-важният вид тор в биодинамичния канон. В Земеделския курс Щайнер му отрежда особено място — кравата като носителка на типичната за биодинамиката сила на храносмилане и преработка. Кравешкият тор е сравнително беден на азот, богат на влакна, с балансирано минерално съдържание и се смята за „топъл, спокоен“ — подходящ като основа за компост, в който компостните препарати разгръщат действието си. От кравешки тор се приготвя и препаратът рогов тор (500).

Конският тор е по-горещ и по-интензивен — по-високо съдържание на азот, по-бързо разлагане, класически материал за парници и топли лехи. В биодинамичната практика той е обичаен в стопанствата с коне, но не е задължителна съставка.

Козият и овчият тор са дребнозърнести, сухи, с високо съдържание на калий и азот. Традиционно се ценят за ягодоплодни, лозя и овощни култури; много биодинамични стопанства в Южна Европа и в Алпите работят предимно с дребни преживни животни.

Кокошият и птичият тор са много богати на хранителни вещества и трябва да се компостират или силно да се разредят преди употреба, защото пресни могат да увредят растенията. В биодинамичната практика те играят второстепенна роля, предимно като добавка към основния тор в стопанства с кокошки.

Свинският тор е слабо разпространен — в биодинамичната традиция прасета се отглеждат по-рядко от преживни животни. Когато го има, обикновено се разрежда силно със слама и се вмесва в основния компост.

Форми на съхранение

Постелъчният оборски тор е класическата форма: изпражненията на животните заедно с постелята (слама, сено, дървени стърготини), утъпкани в обора и поддържани влажни, след това съхранявани на торището като твърд оборски тор.

Твърдият оборски тор е уплътнен, отлежал тор — по-плътен, отколкото при изваждането от обора, с напреднало разлагане. В биодинамичната практика твърдият оборски тор обикновено се преработва в компост, в него се внасят компостните препарати и той зрее месеци, преди да отиде на полето.

Течният тор е течната форма — изпражнения на животните без или с малко постеля, събирани в резервоари или ями. В биодинамичната практика течният тор се гледа критично, защото може да доведе до едностранно действие на азота и при внасянето — до уплътняване на почвата. Стопанствата Demeter работят по възможност с малко течен тор и предпочитат компост от твърд оборски тор. Когато има течен тор, той се третира с фладен препарат или с компостните препарати, преди да се внесе.

Торовият компост е крайният продукт — отлежалият твърд оборски тор, в който са внесени компостните препарати и който отива на полето. Той е основният източник на тор в биодинамичното стопанство и мястото, където действието на препаратите влиза в кръговрата на веществата в почвата.

Какво вижда биодинамиката различно

Биодинамичният метод се различава от останалото биологично земеделие в оценката на тора не толкова количествено (азот, фосфор, калий), колкото качествено. Съществено е не изчислението на хранителните вещества, а как е обработен торът — колко дълго е отлежал, дали в него са внесени препаратите, дали идва от собствения обор или е купен.

Собственият тор от собствените животни се смята в класическото стопанство като организъм за най-добрия. Купеният тор е възможен, но се цени по-малко — той носи чужда „информация на стопанството“. Стандартът Demeter ограничава дела на купените органични торове; подробностите са уредени в самия стандарт.

Практическо приложение

В класическото биодинамично стопанство кръговратът на тора протича така: животните в обора, торът заедно с постелята на торището, в компоста от твърд оборски тор се внасят шестте компостни препарата, оставя се да зрее шест до дванайсет месеца, а узрелият компост се внася на площите преди вегетационния период. Количествата зависят от системата на стопанството. Пиер Масон посочва за полевъдството в многоотрасловото стопанство около 15 тона компостиран оборски тор на хектар, за зеленчукопроизводството от 10 до 40 тона, а за овощните дървета от 5 до 12 тона компост на хектар годишно (Masson 2015, с. 163, с. 170 и глава „Овощарство“).