Рогов тор 500, торово-роговият препарат

Какво е рогов тор (препарат 500)?

Роговият тор, в биодинамичната практика воден като препарат 500, е най-важният от биодинамичните препарати и централният почвен препарат на метода. Той е един от двата препарата за пръскане — тоест препаратите, които се разбъркват във вода и се пръскат, за разлика от компостните препарати, които се внасят в тора.

Изходен материал е пресен кравешки тор. Пълни се в кравешки рог и се заравя в почвата за през зимата. През тези месеци торът се преобразува: това, което излиза от рога през пролетта, е тъмна, рохкава, подобна на хумус и почти без мирис маса. Преди употреба малко количество от нея се разбърква един час във вода — това е динамизирането — и след това се пръска вечер върху почвата.

Количествата са много малки спрямо действието, което му се приписва: за един хектар стигат около 300 грама. Следователно роговият тор не тори в обичайния смисъл — той трябва да задвижва процеси, а не да доставя хранителни вещества.

Рогов тор и рогов кварц — двойката противоположности

Роговият тор може да се разбере само заедно със своята противоположност, роговия кварц 501 (препарат 501). Двата образуват съзнателно създадена двойка противоположности:

Роговият тор действа отдолу — върху почвата, корена и тъмните, влажни процеси на земята. Прилага се вечер и върху почвата. Роговият кварц действа отгоре — върху светлината, узряването и растението над земята. Пръска се сутрин и в атмосферата. Рудолф Щайнер описва това взаимодействие с образа, че роговият тор тласка „отдолу нагоре“, а роговият кварц „тегли отгоре“ — двата съгласувани един с друг, „нито твърде слабо, нито твърде силно“. Едва заедно те дават пълната картина на пространството на корените и пространството на светлината.

Откъде идва номер 500?

Последователната номерация на биодинамичните препарати от 500 до 508 датира от 1928 г. Първоначално е замислена като прикритие и оттогава се е наложила като практично съкращение, разбираемо и в международен план. Който каже „500“, има предвид рогов тор.

Произход и контекст

Роговият тор води началото си от Рудолф Щайнер и неговия Земеделски курс (GA 327), който той изнася по Петдесетница 1924 г. в имението Кобервиц пред около сто земеделски стопанки и стопани. В четвъртата лекция от курса Щайнер описва приготвянето на препарата от тор и кравешки рог, разреждането му, разбъркването и прилагането на полето. Курсът се смята за основополагащия текст на биодинамичното земеделие.

Първите препарати са приготвени още приживе на Щайнер: Еренфрид Пфайфер участва заедно с Ита Вегман и Гюнтер Вахсмут в първата партида рогов тор. Подробната практика на приготвяне и прилагане, каквато е обичайна днес, е разработена от следващото поколение — например от Екард фон Вистингхаузен, Пиер Масон и Валтер Щапунг, чиито трудове са фактическата основа на тази статия.

Идеята зад тора и рога

Щайнер обосновава избора на кравешки тор и кравешки рог така: с дългия си храносмилателен тракт кравата преработва големи количества фураж и при това освобождава сили, които самото животно не използва. Щайнер разбира рога като орган, който задържа тези сили и ги излъчва обратно в тялото — за разлика от еленовите рога, които отдават сили. Когато торът се напълни в рога и се зарови в почвата през зимата — по времето, когато според биодинамичната представа земята „вдишва“ и е отворена за космическите сили, — тези сили трябва да се събират и усилват в тора. Самият Щайнер формулира, че в животинския тор се съдържа „още заложбата на Аза“ — понятие от антропософията, което определя роговия тор като средство, което дава сили, а не просто съдържа хранителни вещества.

Как се приготвя рогов тор

Приготвянето следва твърд годишен ритъм и поставя ясни изисквания към материала, обвивката и почвата.

Тор и хранене

Използва се пресен, твърд кравешки тор без слама от бременни крави. Най-доброто качество дава пашата или детелинотревна смеска с хранене със сено и слама; храненето със силаж или листа от цвекло се смята за неподходящо. В Централна Европа кравешките фладени се събират през есента около Михаилов ден (края на септември) — възможно най-пресни и съхранявани не повече от няколко дни.

Подходящият кравешки рог

За обвивка служат добре оформени, неповредени рога от крави, които са се отелили няколко пъти. Такива рога се разпознават по „пръстените от отелванията“ — вдлъбнатини в основата на рога, които се образуват с началото на млекообразуването след всяко отелване. Кравешкият рог е сравнително тежък, с дебели стени и спираловидно извит. Рогата на бикове и волове са неподходящи: те нямат пръстени, имат тънки стени и са запълнени предимно с костна тъкан. Не стават и варени или повредени рога. Торът се натъпква плътно в рогата, докато не остане празно пространство.

Заравяне за през зимата

Напълнените рога се заравят на дълбочина около 30 до 50 сантиметра в дълбока, богата на хумус обработваема или ливадна почва — с отвора надолу, за да не проникне застояла вода. Трябва да се избягват преовлажняване, зоната на корените и короните на дърветата, както и непосредствената близост до стени и пътища. Мястото на ямата се отбелязва внимателно и се записва в дневника, защото след обработка на почвата трудно може да се намери отново. През зимата рогата остават в почвата; при пролетната обработка около Великден се изваждат и готовият рогов тор се изважда от тях.

Подготовка и съхранение

Готовият рогов тор или остава в рога, обвит в торф, или се оформя на топки с големина около юмрук и леко се изсушава на проветриво място на сянка — дотолкова, че в него вече да не могат да се развиват почвени организми или семена. Съхранява се обвит в слой торф или необработени кокосови влакна в съд от дърво, глина или каменина, на хладно и без замръзване (подробности в съхранение на препаратите). Роговият тор трябва да се приготвя пресен всяка година; малък остатък може да се смеси с пресния материал. Подробно приготвянето описват Вистингхаузен и Щапунг.

Действие върху почвата и растението

Според биодинамичното разбиране роговият тор действа преди всичко чрез почвата и кореновата система, но подпомага и растежа през листата. Водещата идея зад това не е „да се допълнят хранителни вещества“, а „да се съживи почвата“: Щайнер разбира правилното торене като оживяване на земята, за да не пуска растението корени в „мъртва земя“. Роговият тор трябва да задвижи тази жизненост.

Конкретно му се приписва, че подбужда почвения живот, насърчава образуването на корени, подобрява почвената структура и подпомага натрупването на хумус. Опитни практици като Алекс Подолински описват роговия тор като препарата, който дава на почвата „структура“ — рохкавост, проветряване, способност да задържа вода. В тази картина се вписва и това, че останалите препарати допълват тази основна структура, докато роговият тор полага основата.

Научни изследвания (обобщени например от Шепер, Рауп и Баарс 2009) показват, че роговият тор съдържа вещества, действащи върху растенията, подобни на хормони, а няколко автори описват действие като микробна „ваксинация“ — роговият тор внася и стимулира почвени микроорганизми.

Как се прилага рогов тор

При прилагането моментът, разбъркването и дозировката решават резултата. Определящо е да наблюдавате почвата и растението и да се ръководите от тях.

Кога и как се пръска рогов тор?

Роговият тор се прилага вечер и върху почвата — когато според биодинамичната представа силите навлизат в земята. Основните периоди са пролетта и есента, тоест когато земята „издишва“, съответно „вдишва“. Типични поводи са подготовката на почвата преди сеитба и засаждане, прясно окосени или опасени площи, както и есента след прибирането на реколтата. В домашната градина изберете момента, когато почвата е до голяма степен освободена от мулча и зеленото торене и е подготвена за сеитба.

Изпитан похват: преди засаждане корените на разсада могат за кратко да се потопят в разбъркания препарат, за да се подбуди образуването на корени.

Дозировка и количество вода

Разходната норма е около 300 грама рогов тор на хектар и пръскане, разтворени във вода. За приготвянето на един хектар се смятат около четири кравешки рога и един литър пресен кравешки тор. За домашната градина още Щайнер дава практическа мярка: около половин кофа вода със съдържанието на един кравешки рог за неголяма зеленчукова площ. Точните количества вода и норми се различават според източника, площта и стопанството; на големи площи количеството вода може да се намали значително.

При суша, застой и болести

При продължителна суша е изпитано вечер да се пръска рогов тор, а на следващата сутрин рогов кварц 501, за да се подбуди растежът — двойката противоположности във взаимодействие. Роговият тор се използва и при застой в растежа. Важно е да се знае: роговият тор действа най-добре върху балансирана почва. При силно преторяване или недостиг на хранителни вещества препаратите са заети преди всичко с изравняването на тези смущения — тогава те по-малко разгръщат истинския си потенциал.

Разбъркването (динамизиране)

Преди прилагане препаратът се разбърква ритмично във вода един час: създава се силен вихър в една посока, разбива се в хаос и после се изгражда вихър в обратната посока — така през целия час. Така силата на препарата трябва да се пренесе във водата. Разбърква се на ръка с пръчка или с бъркалка в съд. След разбъркването препаратът се прилага бързо, защото действието на разбъркания препарат отслабва след около един ден. Подробно: динамизиране и прилагане на препаратите.

Рогов тор и Demeter

За стопанствата, сертифицирани по Demeter, роговият тор не е по избор. Стандартът Demeter предписва роговият тор да се прилага поне веднъж годишно през вегетационния период на всички площи. Прилагането на биодинамичните препарати е изрично посочена биодинамична агротехника и отличава Demeter от всички други био сдружения. За любителите на биодинамиката то е доброволно, но се смята за сърцевината на метода (повече в сертификация по стандарта Demeter).

Какво показват дългосрочните опити

Дългосрочният опит DOK на Изследователския институт за биологично земеделие (FiBL) сравнява от 1978 г. в швейцарския Тервил биодинамичното, биоорганичното и конвенционалното стопанисване. За биодинамичната система той показва високо почвено плодородие, с по-високо съдържание на хумус и значително повишена активност на почвените организми.