Препарат бял равнец 502

Какво е препаратът бял равнец (502)?

Препаратът бял равнец носи номер 502 и е първият от шестте компостни препарата. Приготвя се от съцветията на белия равнец (Achillea millefolium), узрява в пикочния мехур на благороден елен и след това се внася в най-малки количества в компоста, оборския тор, течния тор или торовата течност. Според биодинамичното разбиране той подрежда процесите на сярата и калия в тора и помага на тора да задържа азота и другите вещества в правилното количество.

Както всички компостни препарати, 502 не действа чрез количеството вещество — то е нищожно малко, — а като даващ сила импулс, който според биодинамичната представа „излъчва“. Той е част от ансамбъл от шест препарата (502–507), които заедно управляват гниенето на тора и едва във взаимодействието си изпълняват пълната си задача. Препаратът бял равнец е при това препаратът, с който Рудолф Щайнер в Земеделския курс открива редицата на добавките към тора.

Белият равнец като растение

Белият равнец е сложноцветно растение (Asteraceae). Образува щитовидно съцветие от много отделни кошнички, които стоят почти в една равнина и образуват диференцирано бяло или розово „огледало“, отворено нагоре. Отделните растения обикновено са свързани помежду си чрез коренища. Листът е фино пересто нарязан, стъблото — влакнесто-здраво и почти вдървесено; то излиза през пролетта от гъста розетка от пересто нарязани листа.

В тази форма се срещат две свойства: финото нарязване на листата и диференцирането на цветовете от едната страна, здравото, склонно към вдървесяване стъбло — от другата. Биодинамично това се тълкува така, че в здравината се проявява калият — известен като катализатор при превръщането на захарта в нишесте и целулоза, — а във финото оформяне — сярата като „носител на духовното“. Белият равнец расте широко по краищата на нивите и пътищата; Щайнер изрично съветва да не се изкоренява там, защото още самото му присъствие действа благоприятно върху растежа на растенията.

Характеристиката на Щайнер в Земеделския курс

В петата лекция на Земеделския курс (GA 327, 1924) Щайнер нарича белия равнец „чудо“: при никое друго растение, според неговото наблюдение, природните сили не стигат „до такова съвършенство в използването на сярата“. Белият равнец се представя в природата, „сякаш някакъв създател на растенията е имал при този бял равнец модел, за да постави сярата по правилния начин в правилно съотношение с другите растителни вещества“.

Хомеопатично малкото съдържание на сяра в белия равнец, което е „свързано по образцов начин с калия“, прави растението способно „да излъчва“ действието си „върху по-големи маси“. Същевременно Щайнер подчертава това, което характеризира цялата работа с препаратите: при това се остава „в рамките на живото“ и „не се навлиза в неорганичната химия“. Това е ядрото на неговия подход — не да се добавя вещество, а да се даде на тора тенденция към жизненост, „която след това отново го прави способен да внесе в земята съответната жизненост“.

Защо пикочният мехур на благороден елен?

Вторият полюс на препарата е пикочният мехур на благородния елен (Cervus elaphus) — при уточняващ въпрос в отговорите на въпроси Щайнер изрично посочва този на мъжкото животно. Обосновката на Щайнер: благородният елен стои „в съвсем особено интимна връзка“ не толкова със Земята, колкото с обкръжението на Земята, „с това, което в обкръжението на Земята е космическо“. Видим знак за това са рогата, които всяка година се сменят и като антена отдават излишните сили и поемат космическите — за разлика от задържащия кравешки рог.

Процеса, протичащ между бъбреците и пикочния мехур, който „особено консервира“ заложеното в белия равнец, Щайнер свързва с веществения строеж на мехура. Така „мехурът на благородния елен е почти отражение на космоса“ — и именно затова е подходящ да „увеличи съществено“ силите на белия равнец. Анатомично бъбреците и пикочният мехур са органите за отделяне на разтворените соли, преди всичко азот и калий в урината; биодинамично тази органична функция се продължава като обвивка.

Приготвяне стъпка по стъпка

Подготовка на еленовия мехур. Пресните еленови мехури след изкормването се надуват със сламка, тръстика или помпа за въздух, окачват се на сенчесто течение или се сушат на слънце и след това се съхраняват защитени от молци и мухи. Не се замразяват — обвивката трябва да остане „в живото“.

Събиране на цветовете на белия равнец. В слънчеви дни се берат цветните кошнички, когато всички цветове на едно съцветие са разцъфнали (плодът може отчасти вече да е заложен). Нужни са само цветчетата с възможно най-малко стъбла. Практични са китки с дебелина колкото юмрук, които у дома се разделят с ножица или нож; при по-големи количества китките се сушат на скари, а кошничките и стъблата се разделят по-късно.

Пълнене и окачване през лятото. През пролетта — между Великден и Петдесетница, най-късно до Еньовден — изсушените кошнички се навлажняват със сок или чай от прясното растение дотолкова, че да отговарят на силно повехнало състояние, и се натъпкват в накиснатия за кратко мехур. Напълненият мехур трябва да придобие естествената си кълбовидна форма, натъпкан стегнато, но не прекомерно. Завързва се здраво, обвива се като в мрежа и се окачва на проветриво, слънчево място — например на южната страна на сграда под стрехата, — където през лятото е изложен на силите на светлината.

Заравяне през зимата. През есента, от края на септември до средата на октомври, мехурите се свалят и се заравят на около 30 cm дълбочина. Срещу мишките ямата се облицова с пресно отрязани клонки от бъз (чиято миризма мишките избягват). През зимата препаратът остава в почвата — във времето, когато според биодинамичната представа земята „вдишва“ и е отворена към космоса.

Изваждане през пролетта. Около Великден до края на април препаратът се изважда внимателно — „като при археолозите“. Обикновено се различава само очертанието на мехура, а обвивката е крехка; препоръчително е да се вземе и малко от допиращата се пръст, за да не се загуби нищо.

Количества и нужди

За приготвянето Вистингхаузен изчислява за всеки хектар нужда от тор (съответстваща на тора от около една голяма животинска единица) около 250 g пресни или 25–50 g изсушени цветове от бял равнец. За стопанство от 20–30 ha стигат около 4–5 kg пресни или ½–1 kg изсушени цветове и един по-малък еленов мехур. Една готова „порция“ компостен препарат е само 1–2 cm³; една серия от шестте препарата стига за 2–8 m³ твърд тор или до 20 m³ течен тор или торова течност. Малките количества показват ясно, че става дума за импулс на сили, а не за торене с вещества.

Действие в компоста

Според Щайнер добитата от мехура маса действа „оживяващо, освежаващо“ върху масата на тора, торовата течност и компоста — и то чрез излъчване, още в най-малко, широко разпределено количество. Тя връща на тора „възможността да оживи земята така“, че тя отново да може да поема фините космически вещества (Щайнер посочва силициевата киселина и оловото в хомеопатична доза). Така „много от това, което иначе става изтощаване на почвата, може да се поправи“.

Еренфрид Пфайфер свързва в опитите си компостните препарати 502–507 с общото укрепване на растенията в растежа им. В биодинамичната традиция препаратът бял равнец се смята специално за този, който подрежда процесите на сярата и калия и стабилизира азотния баланс на тора.

За стопанствата по Demeter прилагането на компостните препарати е задължително (вж. Сертификация по стандарта Demeter).

Приложение

Препаратът бял равнец се прилага заедно с останалите компостни препарати: малка бучица се поставя в пробита дупка в компостната купчина или в купата оборски тор, а течната валериана (507) се внася допълнително по повърхността. Петте твърди препарата (502–506) и валерианата образуват взаимодействаща серия; една порция (около 1 cm³) стига за около десет кубични метра тор. Внасят се веднага щом се появи органично вещество — възможно най-рано и повторно след преобръщане.

Съхранение

Готовият препарат се съхранява отделно от другите, заобиколен с най-малко 5 cm торф (торф от високо блато) или необработени кокосови влакна, в съд от дърво, глина или каменинa, на хладно и защитен от замръзване. Дали да се съхранява с влажност на почвата или изсушен, в практиката остава отворен въпрос и се решава индивидуално. Подробно в Съхранение на препаратите.