Рогов тор 500: приготвяне – пълнене на кравешки рога с тор, заравяне и изравяне

Роговият тор, препарат 500, е почвеният препарат на биодинамиката. Използва се, за да се раздвижат почвеният живот и образуването на хумус и да се поведат корените в дълбочина. Стопанствата Demeter го прилагат поне веднъж годишно на всички площи.

Приготвя се от две неща, които едно стопанство с крави и без това има: пресен кравешки тор и кравешки рога. Около Михаилов ден (29 септември), в края на септември, торът влиза в рогата, а рогата – в земята. Около Великден ги изравят отново. В рога тогава има тъмна, ронлива маса, която ухае на горска пръст.

Това ръководство ви води през всяка стъпка: кои рога стават, какъв тор, как се прави ямата, по какво ще познаете сполучливия рогов тор и как да го съхранявате. То се опира на работните тетрадки на Кристиан фон Вистингхаузен, наръчника на Валтер Щапунг, на Пиер Масон и на въведението в препаратите на Demeter Schweiz.

Накратко

Годината на роговия тор

Роговият тор прекарва половин година в почвата и има нужда от няколко седмици подготовка. Който иска да започне наесен, набавя рогата в края на лятото и променя храненето на кравите.

• Август до септември: набавяне на рогата, отстраняване на костната сърцевина, почистване на рогата. Избор на място за ямата. Кравите получават допълнително сено, за да стане торът по-твърд.
• Около Михаилов ден: събиране на тора, пълнене на рогата, заравяне още същия ден.
• Октомври до март: рогата лежат в почвата. Мразът и снегът са част от това.
• Около Великден: пробно разкопаване, после изравяне, щом почвата изсъхне.
• Април до лятото: съхранение на роговия тор и честа проверка през първите месеци. Докато се успокои напълно, минават три до шест месеца.
• Пролет и есен: разбъркване и пръскане по почвата.

Какво ви трябва

За самия рогов тор:

• кравешки рога, четири на хектар и пръскане
• пресен кравешки тор, един литър за пет рога
• място с дълбока, хумусна почва

Инструменти и принадлежности:

• кофа с капак и мистрия или лопатка за смет за събирането
• лъжица, шпатула или тесни дървени летви за намазване, дъска от твърда дървесина за почукване
• за по-големи количества шприц за колбаси
• бел, лопата и голяма лъжица за финната работа при изравянето
• телена примка или огъната тел за изпразване на върховете на рогата
• четка за бутилки и вода за празните рога
• съд от каменина, глина, дърво или стъкло и торф или кокосови влакна за съхранението
• тетрадка за скица на мястото на ямата и за датите

Колко ви трябва

Вистингхаузен дава за това просто изчисление:

хектари × пръскания × 4 = брой рога рога ÷ 5 = литри пресен тор

Стопанство с 20 хектара и две пръскания годишно има нужда значи от 160 рога и около 30 литра тор. Demeter Schweiz смята с едно до четири съдържания на рог на хектар. Стопанствата в преходен период, малките стопанства и тези с разпокъсани площи вземат две до четири, отдавна утвърдените и големи стопанства Demeter – и по-малко от едно. Съдържанието на един рог с рогов тор може да се обхване горе-долу с една ръка.

В градинарството, зеленчукопроизводството и овощарството Вистингхаузен смята с двойно до четирикратно количество препарати. За домашна градина стига съдържанието на няколко рога. Все пак си струва да не пълните твърде пестеливо: Алън Джонстън заравя наведнъж поне осем рога.

Един рог може да се използва три до пет пъти. Който веднъж е купил комплект, в следващите години има нужда само от заместители за рогата, които се лющят или пукат.

Стъпка 1: Набавяне и подготовка на рогата

По какво ще познаете кравешкия рог

Рудолф Щайнер изрично изисква в Земеделския курс кравешки рога. Воловите рога по думите му най-вероятно не действат, биковите – сравнително слабо: „Затова и винаги казвам кравешки рога, кравите по правило са от женски пол!“

Кравешкия рог ще познаете по пръстените от отелванията. С всяко раждане и с началото на лактацията рогът известно време расте по-малко на дебелина и в основата му се образува стеснение. Кравешкият рог е тежък, с дебели стени, строен и повече или по-малко спираловидно извит до пълния си връх. Биковите рога са дебели и къси, воловите – дебели и дълги. И двата вида са с по-тънки стени и звучат кухо, когато почукате по тях.

Щайнер е нарисувал размера на дъската: около 30 до 40 сантиметра, рогата на алгойския добитък. При местните породи един рог побира 100 до 250 милилитра. Много големите рога, например от лонгхорни или зебу, са твърде големи за Централна Европа. Масон е виждал как торът в тях остава зелен.

Най-добре е рогата да са от крави на средна възраст. Хелга Вагнер взема рога с три до осем пръстена от отелванията. Вистингхаузен препоръчва местни животни, а при нужда крави от собствения континент. Щайнер говори за родството между рогата и местността: крава, която три-четири години е пасла на една почва, принадлежи към тази почва.

Откъде идват рогата

Рогата на собствените крави подхождат най-добре на стопанството. Повечето стопанства обаче имат нужда от повече, отколкото им се събират, а много нямат рогати крави. Откакто обезрогяването се е разпространило, кравешките рога не достигат. Източници са събирателните пунктове на биодинамичните сдружения и работни групи, кланиците и стопанствата, които предлагат обработени рога.

Рогата направо от кланицата често са изварени и изсушени при висока температура. Стават крехки, цепят се и издържат по-малко години. Варени, деформирани или повредени рога според Вистингхаузен не стават.

Отстраняване на костната сърцевина

Ако рогата идват с костната сърцевина, ги слагат в найлонов чувал на слънце, леко ги покриват със слама или ги заравят в компоста. След пет до четиринайсет дни рогът може да се издърпа от сърцевината или да се изчука. Важно е рогата да останат влажни. Ако кожицата между рога и сърцевината изсъхне, сърцевината остава здраво закрепена.

Щапунг удря рогата с вътрешната им извивка силно в твърд ръб, стара железопътна релса или дебела дъска от твърда дървесина, докато сърцевината изхвърчи. Добре е наоколо да има свободно място, сърцевината излита бързо. Изварването повечето избягват. Краткото попарване при 60 до 80 градуса, най-много 20 минути, също разхлабва връзката и не прави рога крехък.

Подготовка на рогата

Рога, в които вече е имало рогов кварц, не се вземат за рогов тор. Вистингхаузен използва рогата за рогов кварц само веднъж. Преди пълненето рогата се изплакват с чиста вода. Когато рогът е леко влажен отвътре, торът се плъзга по-добре навътре.

Стъпка 2: Набавяне на подходящия тор

Качеството на препарата зависи от тора, а торът зависи от кравите и храната им. Щапунг нарича кравешкия тор огледало на управлението на стопанството.

Кравите и тяхната храна

Вистингхаузен взема пресен, твърд и добре оформен тор без слама от стелни крави. Най-добрия тор дава пашата или детелино-житната смеска с подхранване със сено или слама. Силажът и листата от цвекло в храната правят тора неподходящ за рогов тор. Еренфрид Пфайфер изключва тора от болни животни и от интензивно хранене с концентриран фураж.

Който целенасочено настройва храненето за препаратите, разполага с няколко изпитани хватки:

• Да се дава сено. Щапунг започва един месец преди събирането да дава сено на воля и бавно преминава от трева към сено. Това дава структура на тора.
• Да се спре солта. Ули Хак маха солния блок на кравите пет до седем дни преди събирането, Масон също не дава сол по това време. Без сол кравите пият по-малко и торът става по-гъст.
• Фуражът да се третира с рогов кварц. Масон пръска в края на август или началото на септември рогов кварц върху отрастващата трева. Особено след влажно лято с малко слънце торът от нетретиран фураж иначе лесно остава зелен.
• Отделни крави да се приберат в обора. Който не иска да превключва цялото стадо, прибира в обора за няколко дни две-три пресушени крави и ги храни със сено. На Кристоф Вилер в Бродовин му трябваха два-три дни, докато питките тор станат достатъчно твърди.

Пробата е проста. Щапунг пълни един рог и го обръща. Ако торът се изплъзне при най-малкото движение, той е твърде влажен.

Събиране

В Централна Европа се събира около Михаилов ден, в края на септември, пресен – на пасището или в обора преди постилането. На пасището се плъзга мистрията под питката тор, тя се повдига и се слага с долната страна нагоре в кофата. Така сламките, тревата и буците пръст могат да се махнат, преди отгоре да дойде следващата питка. В обора кравите обичат да се изхождат сутрин, когато стават. Който дойде рано, хваща питките с лопата.

Най-добър е чистият тор без пръст, трева и постеля. Най-добре е да се напълни още същия ден. Петер Блазер наблюдава, че тор, напълнен още топъл от кравата, се преобразува най-добре. Според Вистингхаузен той не стои в кофата повече от два дни и никога при мраз.

Стъпка 3: Пълнене на рогата

Торът се намазва в отвора с ръка, лъжица или дървена треска. После рогът се почуква няколко пъти с върха в дъска от твърда дървесина, за да слезе торът чак до върха. Камъкът е твърде твърд за рога. По-лесно става, ако първо се сложи малко тор, почука се и после се пълни нататък. Рогът трябва да е съвсем пълен, без въздушни мехурчета. Не е нужно да се удря прекалено силно.

Ако торът е много мек, предварително се пъха сламка за пиене чак до върха. При пълненето въздухът излиза през сламката, после тя се изтегля.

След пълненето рогът се избърсва чисто отвън. Питър Проктър почиства полепналия тор, защото привлича червеи. Тапа от глина, мехур или смола рогът не се нуждае. Щапунг я смята за излишна, със свински мехури торът при него се преобразуваше по-зле.

Със шприц за колбаси

При по-големи количества според Вистингхаузен се е доказал ръчният шприц за колбаси. Щапунг работи с най-широката тръба, за местните рога стигат дванайсет сантиметра дължина. Той нахлузва рога колкото може по-навътре върху тръбата и го държи само леко, с два пръста. Когато усети съпротива, върхът е пълен и той бавно изтегля рога, при широките рога със спираловидно движение. При смяната на рога завърта манивелата малко назад, за да не изтича нищо.

Цилиндърът се пълни без въздушни джобове. Ако торът засяда в тръбата, буталото веднага се изтегля назад и запушването се отстранява. Чистият, кашав тор не запушва, сламата и засъхналите корички запушват. Най-бързо става по двама: единият върти манивелата, другият държи рогата. Вистингхаузен описва и фуния за бъчва с подходящ тласкач.

Стъпка 4: Изкопаване на ямата

Правилното място

Щайнер изисква почва, която е „нито твърде глинеста, нито твърде песъчлива“, а на допълнителен въпрос – „най-мощния културен слой“. Под културния слой, според Щайнер, не се постига полезен ефект. Вистингхаузен копае в дълбока, хумусна обработваема или ливадна почва. Да се избягват:

• застоялата вода
• зоната на короните и корените на дървета и храсти
• близостта до стени, пътища и канавки
• електропастири и други електрически съоръжения
• почва, третирана с химико-синтетични средства

Масон първо обработва новото място за препарати две години и го третира с препаратите, преди да заравя там. Където почвата по природа е добра и от години се стопанисва биологично, според Щапунг може и по-рано.

Доказала се е яма в ъгъла на нива, чийто център е на десет метра от краищата на нивата. Други я правят близо до къщата, където я имат пред очите си и могат да се намесят при голяма суша или мокрота. Мястото се маркира и се отбелязва в стопанския дневник със скица и мерки от края на нивата. От ямите на другите препарати Вистингхаузен държи по възможност 50 метра разстояние.

Размери и подреждане

Рогата се заравят на 30 до 50 сантиметра дълбочина, така че над тях да има 30 до 40 сантиметра пръст. Ако почвата е плитка, ямата се изкопава на 50 до 60 сантиметра и на дъното се насипват десет сантиметра хумусен повърхностен слой.

Рогата се нареждат плътно едно до друго, с отвора малко по-ниско от върха. Така в тях не се събира просмукваща се вода. Празнините се запълват с ронлива пръст, която при нужда се стрива между дланите. Всеки рог трябва да е изцяло обграден с пръст. Ако останат кухини, там растат гъби. Възможни са два-три пласта един над друг, като между пластовете отново има пръст.

Доказала се е дълга, тясна яма. Пълни се от едната тясна страна пласт по пласт и всеки участък веднага се покрива с изкопаната пръст от следващия. Напролет се изпразва по същия начин. Накрая цялата изкопана пръст се връща, по желание смесена с добра пръст. Отгоре се засява нещо, например синап или бобови, за да е затревено мястото.

Трудни почви

• Глина, застояла вода, много дъжд: ямата да се дренира или да е по-плитка, а пръстта да се натрупа като могилка над рогата. Така прави и градинарството на Гьотеанума. Хилде Пфайфер „трупаше могилки“ на плитки почви и покриваше могилката с изрязаните чимове.
• Пясък: в ямата да се примеси зрял компост и малко глина. Малко по-дълбокото заравяне помага срещу изсъхването.
• Плитка почва или скала: Питър Проктър примесва в ямата хумусна пръст или зрял компост в съотношение едно към едно.
• Богата на вар и много активна: да се изрови рано, преди дъждовните червеи и почвеният живот да изядат препарата.

В домашната градина

В градината ямата се прави най-лесно: на освободена леха, която остава свободна през зимата. Там има достатъчно рохкава пръст за малка могилка. Мястото е близо до къщата и напролет сигурно ще го намерите отново.

Стъпка 5: През зимата

Щайнер описва зимата като времето, в което земята е най-оживена отвътре:

„И съдържанието от тор в кравешкия рог с тези сили, които сега привличат от околната земя всичко, което е оживяващо и астрално, цялото съдържание на кравешкия рог през цялата зима, когато земята е най-оживена, се оживява отвътре.“

Рудолф Щайнер, Земеделски курс, 4-та лекция (GA 327)

Мразът е част от това. На въпроса дали вреди на препаратите Щайнер отговаря, че тъкмо при мраз земята се излага най-силно на космическите влияния. Значи ямата не се нуждае от защита срещу мраз. Масон я покрива с ламарина, когато се очаква много сняг, защото снегът прекомерно напоява почвата, и слага ламарината и един месец преди изравянето, за да изсъхне почвата.

Дълго по тора нищо не личи. Според Щапунг роговият тор потъмнява едва през последните две седмици преди изравянето.

Стъпка 6: Изравяне

Кога

Рогата остават в почвата през зимата до пролетната обработка, в Централна Европа най-често около Великден. Demeter Schweiz посочва края на март до края на април, понякога роговият тор е готов едва в началото на май. Масон изравя през седмицата след Великден.

Преди да отворите цялата яма, разкопайте за проба на едно място. Ако почвата е още мокра от зимата, се изчаква да изсъхне. Твърде дълго не се чака: от май дъждовните червеи се нанасят в рогата, а растящите растения вкарват корените си в тях.

Как

Рогата с рогов тор са здрави. Все пак ги вадят внимателно, за да не изпадне съдържанието преждевременно. Отвън ги почистват от пръстта с лъжица, четка или с гърба на нож веднага след изравянето. Пръстта задържа влага и уврежда рога.

После е най-добре рогата да поизсъхнат няколко дни под покрив, разстлани или в наредени една върху друга каси. Поизсъхнало, съдържанието се изплъзва по-лесно. За изпразване се удрят по два рога един в друг с отвора надолу над съд. Остатъкът от върха се вади с телена примка. При големи количества помага сгъстен въздух през дълга дюза.

По какво ще познаете сполучливия рогов тор

Сполучливият рогов тор е изцяло тъмнокафяв, влажен, мек и пластичен и ухае на хумусна пръст, не на тор. Може да се меси и да се оформя на топка, но не лепне по пръстите. Масон сравнява консистенцията с пресни екскременти на дъждовни червеи. Франц Драйдакс описва миризмата при разбъркването като горска пръст, хумус и теменужки. Бял мицел по повърхността според Питър Проктър е добър знак.

Не всеки рог се получава. Таблицата помага при оценката:

Малките червени компостни червеи в зрелия рогов тор пък са добре дошли. Масон ги цени като част от почвения живот.

Дозряване и съхранение

Току-що изваден от рога, роговият тор още не се е успокоил напълно. Докато отделните конусовидни парчета се превърнат в еднородна, ронлива маса, минават според Щапунг три до шест месеца. Тогава тя малко се сляга.

Съхранява се на тъмно, хладно и без замръзване, в обвивка от торф. Вистингхаузен го съхранява или в рога, увит в сух торф, или изчукан в съд от дърво, глина или каменина, обграден отвсякъде с поне пет сантиметра торф. Demeter Schweiz посочва шест сантиметра торф или десет сантиметра смес от половин торф и половин кокосови влакна. Капакът само лежи отгоре, препаратът трябва да диша.

Доказали са се топките. Съдържанието на около четири рога се омесва на топка от осем сантиметра и се оставя няколко дни да поизсъхне на проветрива сянка, точно толкова, че в нея вече да не се развиват червеи и да не покълват семена. Така роговият тор издържа до следващата година.

През първите два-три месеца се проверява често. Ако е твърде мокър, се разстила за няколко часа на сянка върху дървена скара или памучна кърпа. Ако е твърде сух, се добавят няколко капки дъждовна вода. Ако червеите станат прекалено много, се събират и се пускат в компоста.

Вистингхаузен приготвя рогов тор всяка година наново. Малък остатък от предходната година се смесва с пресния и се изразходва. Цялото съхранение, от сандъка за препарати до правилното място в къщата, е описано в речниковата статия Съхранение на препаратите.

Грижа за празните рога

Рогата се мият веднага след изпразването, преди торът в тях да засъхне. Накиснати, торът и пръстта се отделят по-лесно, отвътре помагат четка за бутилки и силна струя вода. После се сушат на слънце или с отвора надолу. Напълно сухи и без остатъци от тор, те се разграждат по-бавно.

Щайнер предлага рогата да се пазят в обора при кравите и там мнозина ги държат и днес, на проветриво в чувал. Някои маркират всеки рог с по една резка за всяка година. Ако лъскавият вътрешен слой се лющи или рогът се напука, той се заменя. Износените рога отиват в посадъчната яма на дървета и храсти, където дълго хранят почвения живот.

Колко труд е това

Demeter Schweiz е записал необходимото време за стопанство с 30 хектара и две пръскания с рогов тор годишно:

Самото приготвяне отнема няколко дни, останалото го върши зимата. Demeter Schweiz нарича собственото приготвяне лечебна работа за собственото стопанство или градина.

Съвместно приготвяне

Роговият тор често се прави в група. Един събира, двама пълнят, един копае. Щапунг приготвя препаратите си с цяла група и заравя всички в един и същи ден, близо един до друг, в обхвата на гласа и погледа. Много стопанства канят на ден на препаратите, а в много региони има групи за препарати, които приготвят заедно и си ги поделят. Който няма собствени крави, намира там тор и рога и научава работата редом с хора, които я вършат от години.

От рога на полето

Преди прилагането роговият тор се разбърква един час в дъждовна вода с температурата на ръката: образува се дълбок вихър, посоката се сменя, следва нов вихър. Цялата техника е описана в статията Разбъркване на препаратите.

Пръска се късно следобед или вечер, на едри капки по почвата, напролет и наесен, когато почвата е топла и влажна. Който работи с календара, поставя роговия тор в низходяща Луна, най-добре в дни корен. Количества, срокове и правилата за всяка култура има в статията Прилагане на рогов тор 500.

Сами да го приготвите или да го купите

За собствен рогов тор ви трябват достъп до крави, шепа добри рога с пръстени от отелванията, един ден около Михаилов ден и място с дълбока почва. Първият собствен рогов тор е готов напролет. За есенното пръскане преди това и за първите години, докато мястото за препарати още се оформя, мнозина го купуват готов.

Präparatekiste предлага собствен рогов тор, пакетиран за градина и стопанство или насипно на грам, както и кравешки рога за собствено приготвяне и кокосови влакна за съхранението.

Често задавани въпроси

Кога се приготвя роговият тор?

Пълни се и се заравя наесен около Михаилов ден, от края на септември до средата на октомври. Изравя се напролет около Великден, от края на март до началото на май.

Какъв тор е подходящ за рогов тор?

Пресен, твърд кравешки тор без слама, най-добре от стелни крави на паша или хранени с детелино-житна смеска и сено. Без тор от хранене със силаж, листа от цвекло или концентриран фураж и без тор от болни животни.

Може ли да се използва и тор от коне, овце или кози?

Роговият тор се приготвя от кравешки тор. Щайнер го нарича „несъмнено“ най-добрия материал за тази работа.

Защо трябва да са кравешки рога?

Щайнер изрично изисква рога от крави. Волски и бикови рога не се вземат. Кравешките рога ще познаете по пръстените от отелванията, те са по-тежки, с по-дебели стени и по-стройни.

Колко рога ми трябват?

Четири на хектар и пръскане. За 20 хектара и две пръскания това са 160 рога. В градината стигат няколко рога. Алън Джонстън заравя наведнъж поне осем.

Колко тор ми трябва?

Един литър пресен тор за пет рога.

Колко дълбоко се заравя?

На 30 до 50 сантиметра, с 30 до 40 сантиметра пръст над рогата, в дълбока, хумусна почва без застояла вода.

Отворът нагоре ли е или надолу?

Отворът е малко по-ниско от върха, за да не се събира в рога просмукваща се вода.

Трябва ли да затворя рогата?

Не. Тапа от глина, мехур или смола не е нужна.

Вреди ли мразът на роговия тор?

Не. Мразът е част от зимата в почвата. Само много сняг може прекомерно да напои почвата.

По какво ще позная добрия рогов тор?

Тъмнокафяв, влажен, мек и пластичен като пресни екскременти на дъждовни червеи, с аромат на хумусна пръст. Ако още мирише на тор или е зелен и мокър, остава още няколко седмици в почвата.

Мога ли да оставя роговия тор в почвата, докато ми потрябва?

Щайнер го смята за възможно. На практика през лятото червеите и корените нападат препарата и рогата. Повечето изравят около Великден и съхраняват роговия тор в торф или кокосови влакна.

Колко време се запазва роговият тор?

Добре съхранен, оформен на топки и поизсъхнал – до следващата година. Приготвя се всяка година наново.

Колко пъти мога да използвам един рог?

Три до пет пъти, докато е почти неповреден. Ако се лющи или пука, се заменя.

Мога ли да приготвя рогов тор без собствени крави?

Да, ако можете да вземете пресен тор от някое стопанство. Много градинари участват в деня на препаратите в някое стопанство или в група за препарати.

Източници

• Rudolf Steiner: Geisteswissenschaftliche Grundlagen zum Gedeihen der Landwirtschaft (Земеделски курс), GA 327, 4-та лекция и отговори на въпроси, 5-та лекция, въпроси 25 и 26; цитирано по Stappung, глава 3.
• Christian von Wistinghausen, Wolfgang Scheibe, Eckard von Wistinghausen, Uli Johannes König: Anleitung zur Herstellung der biologisch-dynamischen Feldspritz- und Düngerpräparate (Arbeitsheft Nr. 1), Verlag Lebendige Erde, раздели „Hornmist-Präparat (500)“, „Aufbereitung und Lagerung“, „Bedarfsmengen“.
• Walter Stappung: Die Düngerpräparate Rudolf Steiners. Herstellung und Anwendung, глава 3 „Kuhhornmist-Präparat“ и глава 13 „Reifung und Lagerung der Präparate“; в тях Ehrenfried Pfeiffer, Franz Dreidax, Helga Wagner, Uli Hack, Christoph Willer, Peter Blaser, Peter Proctor, Alan Johnstone, Hilde Pfeiffer.
• Pierre и Vincent Masson: Landwirtschaft, Garten- und Weinbau biodynamisch (2015), глава „Hornmist (500 und 500P)“.
• Verein für biologisch-dynamische Landwirtschaft (Demeter Schweiz): Präparate. Einführung in die biodynamische Präparatearbeit, глави „Feldspritzpräparate“ и „Zeitbedarf und Kosten für die Präparatearbeit“.
• Demeter e. V.: Richtlinien Erzeugung und Verarbeitung 2026, глава II.2.4.
• Уикипедия: Биодинамично земеделие, Рудолф Щайнер, Домашно говедо, Обезрогяване, Компостен червей.